Съдържание:

Когато мечтите за пътуване срещнат родителско разногласие

Представете си следната ситуация: планирате вълнуваща семейна почивка в чужбина, получили сте покана за гостуване при близки роднини или се е отворила изключителна възможност за образование или участие в спортен лагер за Вашето дете. Всичко е готово, но плановете Ви се сблъскват с категоричен отказ от другия родител. Това е често срещан и силно емоционален сценарий, който поставя много родители в безизходица.

Фундаменталният правен принцип в българското законодателство, заложен в Семейния кодекс (СК), е ясен: всички въпроси, свързани с пътуването на дете в чужбина, както и с издаването на необходимите за това лични документи, се решават по общо съгласие на двамата родители. Този принцип е в сила независимо от това дали родителите са в брак, разведени или никога не са сключвали такъв, както и кой от тях упражнява родителските права.

Но какво се случва, когато единият родител каже „не“? Означава ли това край на всички планове? За щастие, законът предвижда решение. Когато диалогът е невъзможен, спорът може да бъде отнесен и решен от съда.

Настоящата статия, подготвена от експертите на адвокатска кантора Астакова, ще послужи като Вашия изчерпателен наръчник по темата. Целта ни е да демистифицираме сложната правна процедура, да разясним критериите, от които се ръководи съдът, и да Ви предоставим яснотата, необходима за вземане на информирани решения. Разбираме, че този процес може да бъде объркващ и емоционално натоварен. Ако се сблъсквате с подобен казус, не се колебайте да се свържете с нас в правна кантора Астакова в София за професионална консултация, съобразена с Вашата уникална ситуация.

Златният стандарт: Взаимно съгласие и ефектът “Шенген”

Преди да разгледаме съдебната намеса, е важно да разберем стандартната процедура, която законът предвижда, както и значителните промени, настъпили с присъединяването на България към Шенгенското пространство, които често са източник на объркване.

Правната основа и практическият механизъм

Основата на всичко е разпоредбата на чл.127а,ал.1 от Семейния кодекс, която изисква „общо съгласие“ на родителите не само за самото пътуване, но и за издаването на лични документи на детето, като международен паспорт. Този принцип е израз на споделената родителска отговорност и е създаден, за да гарантира защитата на интересите на детето.

На практика това съгласие се материализира чрез нотариално заверена декларация-съгласие. Стандартната процедура изисква родителят, който няма да пътува, да се яви лично пред нотариус в България (или пред български консулски служител в чужбина) и да подпише декларация, че е съгласен детето му да напусне страната. За целта пред нотариуса се представят лична карта на родителя и удостоверение за раждане на детето, за да се удостовери родителската връзка. Декларацията може да бъде за пътуване с другия родител, с трето лице (баба, дядо, треньор) или дори детето да пътува само, ако възрастта му позволява. При преминаване на границата обикновено се изисква представянето на оригинала на декларацията и нейно незаверено копие.

Ключова актуализация: Пълноправно членство в Шенген (след 1 януари 2025 г.)

С пълноправното присъединяване на България към Шенгенското пространство от 1 януари 2025 г. отпадат проверките и по сухопътните граници със страните членки. Тази промяна разширява обхвата на улесненото пътуване, но е важно да се подчертае, че тя променя практическия контрол, а не самия законов принцип за необходимост от родителско съгласие.

Съгласно новите правила, нотариално заверената декларация за съгласие вече не се изисква при проверка на граничните пунктове (включително летища, пристанища и сухопътни граници), когато дете пътува с единия родител до или от друга държава членка на Шенген.

Въпреки това, декларацията остава задължителна в следните ключови ситуации :

При пътуване до или от държава извън Шенгенското пространство (например Великобритания, Турция, Сърбия).
Когато детето пътува само или придружено от трето лице, различно от родител.

Тази промяна създава своеобразен правен парадокс. От една страна, Семейният кодекс продължава да изисква взаимно съгласие за всяко пътуване в чужбина. От друга страна, механизмът за контрол на границата за всички пътувания в рамките на Шенген (по въздух, море и суша) е премахнат. Това означава, че технически родител би могъл да се качи на самолет или да премине сухопътна граница с детето си за страна от Шенген, без да има съгласието на другия родител, и няма да бъде спрян на българската граница. Тази улесненост обаче крие сериозен риск от ескалация на родителските конфликти. Родител, чиито права са били пренебрегнати по този начин, е много по-вероятно да предприеме по-сериозни правни действия, като например да поиска от съда налагане на пълна забрана за пътуване по новия

чл.127б от СК или дори да повдигне въпроса за родителско отвличане по смисъла на Хагската конвенция. Ето защо, дори когато декларацията не се проверява на границата, нашият съвет като юристи е винаги да се търси и получава съгласието на другия родител, за да се избегнат бъдещи усложнения.

Таблица 1: Изисквания за декларация за пътуване след пълноправното приемане в Шенген

Сценарий на пътуване	Изисква ли се нотариална декларация?	Бележки
Полет от София до Берлин (Шенген) с един родител	Не	Проверката на документи за самоличност на детето остава задължителна.
Пътуване с автомобил до Гърция (Шенген) с един родител	Не	С пълноправното членство в Шенген отпадат и проверките на сухопътните граници.
Полет от София до Лондон (извън Шенген) с един родител	Да	Изискванията на приемащата държава също трябва да се проверят.
Детето пътува само до Виена (Шенген)	Да, от двамата родители	Декларацията трябва да е от двамата родители, дори при пътуване в Шенген.
Детето пътува с баба си до Италия (Шенген)	Да, от двамата родители	Необходимо е съгласие и от двамата родители за пътуване с трето лице.

Когато “не” е единственият отговор: Намесата на съда

Когато постигането на съгласие е невъзможно, законът предлага цивилизован изход – съдебната процедура.

Правният портал: Чл. 127а, ал. 2 от СК

Разпоредбата на чл.127а,ал.2 от Семейния кодекс гласи, че когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от съда. Решението на съда, в случай че уважи молбата на пътуващия родител, има силата на закон и замества липсващото съгласие на другия родител. Именно затова производството е известно като дело за „заместващо съгласие“. Това съдебно решение се представя пред граничните власти вместо нотариалната декларация.

Кой и къде може да заведе дело?

Делото се инициира с подаване на писмена молба от родителя, който желае да пътува с детето. Компетентният да разгледа спора съд е винаги Районният съд по настоящия адрес на детето. Това е ключов процесуален въпрос и подаването на молбата в грешен съд ще доведе до забавяне на процедурата.

Прагът за завеждане на дело

Тук е важно да се изясни един съществен правен нюанс. За да се заведе дело, не е необходимо да се доказва някаква спешна или неотложна причина за пътуването. Според установената съдебна практика, самото наличие на разногласие между родителите е достатъчно, за да възникне правен интерес от сезиране на съда.

Този нисък праг за започване на дело е нож с две остриета. От една страна, той осигурява лесен достъп до правосъдие за разрешаване на реални спорове, свързани с важни за детето възможности – образование, лечение, срещи с роднини. От друга страна, това означава, че съдебната система може да бъде използвана и като инструмент в родителски конфликти, където единият родител може да заведе дело, за да окаже натиск или да тормози другия, дори за пътувания, които не са от съществено значение. Този факт подчертава изключително важната роля на съдията. Той трябва да действа като филтър, който да разграничи пътуванията, които са наистина във висшия интерес на детето, от тези, които са само претекст за демонстрация на сила в родителския конфликт. Именно затова съдът подлага на толкова задълбочена проверка мотивите за пътуването, както ще видим по-долу.

Раздел 3: Пътят през съда: Наръчник стъпка по стъпка

Съдебният процес може да изглежда плашещ, но всъщност следва ясна и предвидима процедура. Нека я разгледаме стъпка по стъпка.

Стъпка #1: Исковата молба

Това е документът, с който започва всичко. Молбата трябва да съдържа данните на родителите и детето, както и ясно формулирано искане – например, да се разреши детето да пътува до конкретни държави за определен период. Най-важната част обаче е мотивацията. В нея родителят-молител трябва подробно и убедително да изложи защо пътуването е в най-добрия интерес на детето. Добре написаната и аргументирана молба е от критично значение за успеха на делото. Именно тук професионалната правна помощ от кантора като Росица Астакова е безценна, за да се структурират правилно аргументите и да се акцентира върху най-силните страни на искането.

Стъпка #2: Събиране и представяне на доказателства

Думите в исковата молба трябва да бъдат подкрепени с конкретни доказателства. Съдът взема решението си въз основа на факти, а не на твърдения. Ето няколко примера:

За образование: Удостоверение за приемане в училище или университет, учебна програма, документ за записан езиков курс, покана за участие в летен лагер.
За лечение: Медицинско направление от лекар, епикриза, официална информация от клиника в чужбина, експертно мнение защо лечението не може да се проведе в България.
За посещение на роднини: Писмени покани, доказателства за роднинска връзка (удостоверения за раждане), снимки, доказващи близката връзка на детето с тези роднини.
За почивка или туризъм: Макар и по-трудни за обосноваване при силно противопоставяне от другия родител, могат да се представят доказателства за образователната или културна стойност на пътуването (например програма за посещение на исторически обекти, възможност за практикуване на чужд език).

Стъпка #3: Участници в производството

В делото участват няколко страни:

Другият родител: Той се призовава от съда и има пълното право да бъде изслушан, да представи писмен отговор и да изложи своите възражения и доказателства.
Дирекция “Социално подпомагане”: Нейното участие е задължително. Социален работник изготвя подробен социален доклад за семейството, условията на живот на детето, отношенията между родителите и дава становище пред съда дали исканото пътуване е в интерес на детето.
Детето: Ако детето е навършило 10 години, съдът е длъжен да го изслуша, освен ако това би му навредило. Изслушването се провежда в специална, щадяща обстановка (т.нар. “синя стая”), често в присъствието на психолог или социален работник, за да се намали стресът за детето и то да може свободно да изрази мнението си.

Стъпка #4: Срокове и разноски

Важно е да имате реалистични очаквания. Едно такова дело обикновено продължава около 2 месеца, а понякога и повече, в зависимост от натовареността на съда и сложността на казуса. За образуване на делото се заплаща държавна такса (към момента на писане на статията, тя е около 90 лв., но може да подлежи на промяна).

При спешни случаи, съдът може да допусне т.нар. предварително изпълнение на решението си. Това означава, че пътуването може да се осъществи веднага след произнасянето на първоинстанционния съд, без да се чака решението да влезе в сила, което е важно при неотложни пътувания за лечение или участие в състезания с конкретни дати.

Навигирането в съдебната процедура, подготовката на искова молба и събирането на правилните доказателства изискват експертни познания. Нашият екип в адвокатска кантора Росица Астакова в София е готов да Ви преведе през всяка стъпка, за да защитим максимално интересите на Вашето дете.

Везните на Темида: Как съдът дефинира “висшия интерес на детето”

Това е същината на целия процес. Решението на съда не се основава на това кой родител е “по-прав”, а единствено на един водещ принцип.

Водещата звезда: Принципът за “висшия интерес на детето”

Това е единственият и най-важен критерий, от който се ръководи съдът. Той е залегнал както в българския Закон за закрила на детето, така и в международните конвенции, по които България е страна. “Висшият интерес” не е субективно усещане, а правен стандарт, който се преценява въз основа на конкретните факти и обстоятелства по всяко отделно дело.

Аргументи, които съдът намира за убедителни

Съдебната практика показва, че съдът е склонен да даде разрешение при наличие на сериозни и добре обосновани причини:

Образование: Дългосрочно или краткосрочно обучение, езикови курсове, летни училища, които носят ясни и доказуеми ползи за развитието на детето.
Медицински нужди: Необходимо лечение, рехабилитация или консултации, които не са достъпни или са с по-ниско качество в България.
Поддържане на семейни връзки: Посещение на близки роднини (баба, дядо, лели, чичовци), които живеят в чужбина, особено ако детето има изградена силна емоционална връзка с тях.
Културно и социално развитие: Участие в международни спортни състезания, музикални или артистични фестивали, добре организирани образователни екскурзии, които разширяват мирогледа на детето.

Аргументи, към които съдът подхожда със скептицизъм

Неясни или несериозни причини като “искам да заведа детето на море в Гърция” често се оказват недостатъчни, за да се преодолее несъгласието на другия родител, тъй като не се разглеждат като съществена “нужда” на детето.
Пътувания, които изглежда служат предимно на интересите на родителя (например, да посети новия си партньор), а не на тези на детето.

Анализ на възраженията на другия родител

Съдът изследва изключително внимателно мотивите на родителя, който отказва съгласие.

Легитимни притеснения: Съдът ще приеме сериозно основателните страхове от родителско отвличане – т.е. че детето няма да бъде върнато в България. Тези опасения са особено силни, ако дестинацията е държава, която не е страна по Хагската конвенция, или държава с коренно различна правна и религиозна система. Притеснения, свързани с безопасността в съответната държава (война, граждански размирици, природни бедствия, епидемии), също са напълно основателни и се взимат предвид.
Нелегитимни мотиви: Съдът обаче е много опитен в разпознаването на случаи, в които отказът не е продиктуван от грижа за детето, а се използва като инструмент за отмъщение, тормоз или емоционална манипулация спрямо другия родител. Ако отказът изглежда неразумен и лишен от основание (например, блокиране на кратко, безопасно пътуване до съседна държава за участие в състезание), съдът е много по-склонен да даде разрешение.

Всъщност, цялото производство по чл.127а от СК се превръща в своеобразен диагностичен инструмент за съда, чрез който той оценява състоянието на родителските отношения след раздялата. За да разреши спора за пътуването, съдът трябва да се задълбочи в причините зад позицията на всеки родител. Това разкрива тяхната способност да комуникират, да си сътрудничат и да поставят нуждите на детето си над собствения си конфликт. Решението на съда в крайна сметка не е само за едно пътуване. То е и преценка за капацитета на всеки родител да действа в интерес на детето си. Родител, който системно и неразумно се противопоставя на полезни за детето пътувания, рискува да намали доверието на съда към себе си в бъдещи спорове (например за родителски права или режим на контакти). Това е важен стратегически аспект, който всеки родител трябва да има предвид.

Таблица 2: Съдебна оценка на мотивите за пътуване

Мотив за пътуване	Вероятна съдебна оценка	Ключови фактори за преценка
Специализирано лечение в Германия	Висока вероятност за разрешение	Наличие на медицинска документация, доказваща нуждата.
Едноседмична почивка на плаж	Ниска вероятност, ако другият родител е категорично против	Липса на съществена необходимост за детето; преценява се дали отказът не е злоупотреба с право.
Участие в международен турнир по шах	Висока вероятност за разрешение	Доказателства за таланта и ползите за развитието на детето (покани, предишни награди).
Посещение на новия партньор на родителя	Ще се преценява много внимателно	Фокусът е върху това каква е ползата за детето, а не за родителя; стабилност на средата.

Решението на съда: Обхват и ограничения

Ако съдът уважи молбата Ви, какво точно означава това? Важно е да знаете, че съдът никога не издава “празен чек”.

Без “картбланш”

Съдът няма да даде общо, неограничено разрешение детето да пътува навсякъде и по всяко време без съгласието на другия родител. Това е фундаментален принцип, установен от трайната практика на Върховния касационен съд (ВКС).

Конкретните параметри на разрешението

Съдебното решение винаги ще съдържа ясни ограничения, които целят да защитят както интереса на детето, така и правата на другия родител.

Териториален обхват: Разрешението ще бъде за пътуване до конкретни държави или до ясно определяем кръг от държави (например, “всички държави-членки на Европейския съюз”). Съдът изрично ще изключи държави, които се считат за рискови – такива, в които има военен конфликт, или държави, с които България няма договори за правна помощ и които не са страни по Хагската конвенция, което би направило невъзможно връщането на детето при евентуално отвличане.
Времеви обхват: Разрешението ще бъде за определен период от време (например, “за срок от една година”, “за периода на лятната ваканция от 15 юни до 15 септември”) или за определен брой пътувания.

Пътуване срещу преместване

Ключово е да се разбере, че разрешението по чл.127а от СК се отнася само за временни пътувания в чужбина. То не може да се използва за трайна промяна на местоживеенето на детето извън България. Ако целта на единия родител е да се установи да живее за постоянно в друга държава заедно с детето, е необходимо да се проведе отделна, много по-сложна съдебна процедура за

промяна на местоживеенето на детето по реда на чл.59 или чл.127 от СК.

Практиката на съда да налага тези строги ограничения е пряк резултат от неговата двойна задача: от една страна, да даде възможност на детето да се развива и да пътува, а от друга – да защити правото на другия родител да поддържа пълноценна връзка с детето си и да предотврати риска от международно отвличане. Тези ограничения са правният механизъм, който балансира тези две потенциално противоречащи си права.

Цялостната картина: Свързани правни полета на действие

Спорът за пътуване в чужбина рядко съществува изолирано. Той често е свързан и с други правни въпроси, за които е добре да сте подготвени.

Проблемът с паспорта

Същата процедура по чл.127а от СК се прилага и когато единият родител откаже да даде съгласие за издаването или подновяването на международен паспорт на детето. При подаване на заявление в структурите на МВР се изисква подпис и на двамата родители. Ако единият откаже, съдебното решение за заместващо съгласие се прилага към заявлението и замества липсващия подпис.

Щитът: Новата проактивна забрана за пътуване (Чл. 127б СК)

От 2023 г. в Семейния кодекс е въведен нов, мощен инструмент, който позволява на родител да направи точно обратното – да поиска от съда да забрани на детето да напуска пределите на страната. Тази мярка се прилага, когато съществува “конкретен и явен риск” от незаконно извеждане на детето. Това е изключително важна защитна мярка, особено в контекста на облекчения граничен контрол в Шенген. Процедурата е бърза (съдът се произнася в 14-дневен срок), а забраната е временна (до една година).

Крайният страх: Международно отвличане на деца

В най-тежките случаи, когато дете е незаконно изведено или задържано в чужбина, се задействат механизмите на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Тя предвижда ускорена процедура за незабавното връщане на детето в държавата на обичайното му местопребиваване. В България централен орган по конвенцията е Министерството на правосъдието, а компетентният съд, който разглежда тези дела, е Софийски градски съд.

Финансовият аспект: Издръжката

Ако все пак се стигне до законна промяна на местоживеенето на детето в чужбина, това почти сигурно ще наложи и преразглеждане на размера на дължимата издръжка. Съдът ще трябва да вземе предвид новите нужди на детето, свързани със стандарта на живот и разходите за образование и здравеопазване в съответната държава.

Правната уредба е динамична. Въвеждането на забраната за пътуване по чл.127б и промените, произтичащи от членството в Шенген, показват, че законодателството непрекъснато се адаптира към новите социални реалности и рискове. Законът предоставя както “меч” (чл.127а), за да се даде възможност за пътуване, така и “щит” (чл.127б), за да се предотврати незаконното извеждане. Разбирането на тази цялостна система е ключът към изграждането на успешна правна стратегия.

Навигиране в спора с мисъл за бъдещето на детето

Пътят за получаване на разрешение за пътуване на дете в чужбина при липса на съгласие от другия родител е сложен, но не и невъзможен. Нека обобщим ключовите изводи:

Взаимното съгласие е идеалният вариант и законовото правило по подразбиране.
При разногласие съдът предлага структуриран и предвидим механизъм за разрешаване на спора.
“Висшият интерес на детето” е единственият критерий, от който се ръководи съдът, и той трябва да бъде доказан с конкретни факти и аргументи.
Съдебното разрешение винаги е ограничено по време и място и не може да служи за постоянно преместване на детето в чужбина.
Правната рамка се развива постоянно, което прави експертния правен съвет по-важен от всякога.

Наясно сме, че тези спорове нанасят тежки емоционални рани както на родителите, така и на децата, които често се оказват въвлечени в конфликт на лоялност. Крайната цел на всяко действие трябва да бъде намирането на решение, което най-добре защитава и насърчава физическото, емоционалното и социалното благополучие на детето.

Всеки семеен казус е уникален, със своите специфични факти и емоционални нюанси. Общите правила и принципи, които разгледахме, трябва да бъдат приложени към Вашата конкретна ситуация с внимание и професионализъм. Ако сте изправени пред предизвикателството да получите разрешение за пътуване на Вашето дете или искате да защитите правата си, адвокатска кантора Астакова в София е на Ваше разположение.

Запазете час за консултация днес, за да обсъдим Вашия случай и да изградим най-добрата стратегия за защита на интересите на Вашето дете. Свържете се с нас на посочения телефон или чрез интегрирания чат на нашия уебсайт.